|
|
|
| 05 Май 08, 22:26
|
| За св. Георги |
|
В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.
Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш? |
Икона на св. Георги от неизвестен майстор
 |
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. — После му разказала всичко. |
— Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.
За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.
Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.
Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Теорги започнал да се огтви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.
Диаклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се: "Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали.
Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.
Георги останал непреклонен: " Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"
Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. През всичкото време той не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал.
— Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?
Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. мнозина чули глас: Не бой се, Георги, Аз съм с тебе! Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Всички, които били там повярвали и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан - императрица Александра поискала пред всички да изповяда вярата си.
Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видяли светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.
Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко:
— Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!
Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо Господ възкресил покойника.
Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си. Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, га вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:
— Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
Демеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.
Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото та наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
|
|
3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година ! 
