"Чеда мои, не е страшна смъртта, страшно е робството." 


 Макар и под робство, българите запазили своята вяра , несломим дух и силна воля за свобода. Родолюбиви и истински българи поели борба за нашето освобождение.Докато едни българи разпалвали свободолюбието на народа със знание и вяра, други подготвяли въоръжен бунт срещу султана. На делото за освобождението посветили живота си борците за свобода.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. 

Делото на Левски било продължено от много родолюбиви българи.През 1876 г. смели младежи, наречени апостоли, подготвили въстание.България била разделена на 4 революционни окръга. Подготовката бързо напредвала.Шият се униформи и знамена, леят се куршуми, изработват се черешови топчета, точат се ножове и саби.Знамето с надпис" Свобода или Смърт" извезала учителката Райна Попгеоргиева.

Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в българската история с името Райна Княгиня, е едва 20-годишна, когато Бенковски й предлага да ушие въстаническото знаме за Априлското въстание

Априлското въстание.

 

На 20  април 1876год звънът на църковните камбани и изстрелът на първата пушка възвестяват началото на въстанието в Копривщица .  Председателят на местния комитет Тодор Каблешков изпраща до  апостолитев Панагюрище"кърваво писмо" с призив да последват примера им. Скоро въстанали Панагюрище, Клисура и много села в Средногорието.На белия си кон войводата Георги Бенковски повел „Хвърковатата чета” от село на село, зовейки на бунт и смело се сражавала с турската войска. Въстанали отделни селища в Родопите, Габровско и Търновско. В началото османските властисе уплашили от решителността на въстанниците, но скоро потушили  и потопили в кръв България.Въпреки че бунтовниците се сражавали геройски, силите им са недостатъчни , за да се противопоставят на добре въоръжената турска войска.Краят на Априлското въстание настъпил бързо. Били избити хиляди невинни жени и деца, изгорени селата.В Пловдивски революционен окръг въстанието придобива най-масови размери и там султанската власт прехвърля най-отбраната си войска. Там османският фанатизъм е най-варварски и цяла Южна България потъва в кръв, пожарища, грабежи, разрушения, изнасилвания, отвличания... 
ПЕРУЩИЦА
Отначало перущенци изпращат делегация при мютесарифа Азис паша в Пловдив да изпрати редовна войска, която да ги защити от башибозук, но той отказва, като заявява „сами да се защитават", а всъщност нарежда на Рашид паша да отиде в Перущица и да потуши въстанието. Башибозуците на Ахмед ага от Тъмраш нападат Перущица. Въстаниците водят отбрана около селото. Цели пет дни въстаниците удържат напора на башибозука, но накрая се оттеглят в черквата „Св. Арахангел". Църквата е разрушена и загиват около 1000 души, като една част са изклани в двора на черквата. Ръководителите на въстанието Кочо Честименски, Спас Гинев и др. пренасят себе си жертва и убиват семействата си. Селото е оплячкосано и почти изгорено. Много жени са изнасилени. За тази „заслуга" Ахмед ага Тъмрашлията е награден със сребърен медал.

КЛИСУРА
също въстава и башибозуците на Тосун бей от Карлово нападат градчето, което се организира за защита източно от селището в местността Зли дол. Въстаниците са разбити и загиват повече от 250 души. Селището е ограбено, отнесени са 450 казана за варене на розово масло, църквата е осквернена и вдигната във въздуха. Голяма част от хората бягат в Копривщица. За потушаването на въстанието в Клисура Тосун бей е награден с орден „Меджидие
ПАНАГЮРИЩЕ
Става столица на въстанието в Пловдивски окръг. Цели десет дни въстанието се държи героично, но превъзходството на противника, ръководено от Хафъз паша, сломява съпротивата на панагюрци. Около 3000 души са изклани, повечето са жени и деца. Главорезите изтръгват очите на стари хора. Бременни жени са разпаряни и неродените им деца са набучвани на щикове и саби.
БАТАК 

















Въстаниците правят укрепления около селото. Разпределени са на стотни и отбраната разделена на участъци. Ахмед ага от с. Барутин, Девинско, началник на селската полиция. Пазарджишкият каймакамин му нарежда да ликвидира въстанието в Батак. Военният съвет на Ахмед ага обсъжда положението и чрез пораженството но чорбаджи Ангел Кавлаковедна част от въстаниците предават оръжието си. Тогава башибозукът напада училището, запалва го, част от хората изгарят, други са избити, а съвсем малка част се укрива в черквата. В нея предварително влизат много хора, които се опитват да се защитават от нападателите. Положението става неудържимо и хората излизат навън. Настава незапомнена сеч. Загиват над 2000 души, а малка част се спасява, укривайки се между труповете. С това Батак е покорен. Общо загиват 5000 души. Мъченически загива гордият и непреклонен батачанин Трендафил Керелов. Преди да бъде изгорен, при него довеждат деца от Батак, на които казва: „Чеда мои, не е страшна смъртта, страшно е робството."


Христо Ботев призовавал българите незабавно с оръжие в ръка да извоюват свободата си. Той мечтаел за равенство между хората. Когато през 1876 г. в България избухнало Априлското въстание, той организирал чета в Румъния и се притекъл с нея на помощ на въстаниците .Със188 храбри българи Христо Ботев завладял австрийският кораб"Радецки" и се прехвърлили на българския бряг край Козлодуй.  На 17 май четата потеглила към Врачанския Балкан, като водела ожесточени боеве с преследващите я турски части.В едно от сраженията под връх Вола на бил убит.  войводата Христо Ботев. България загубва един от най-великите си революционери .
Българската свобода се приближавала.