Свети Паисий Хилендарски (1722–1773) — български народен будител, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ кара много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.Пръв изразител на народните стремления и българското националноосвободително движение е атонският монах Паисий Хилендарски. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода и възбужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си. През 1762 година написва знаменитото си съчинение "История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. "История славянобългарска" се предава и преписва от българския народ като свещена реликва.     •         Сведенията за живота на Свети Паисий Хилендарски се изчерпват почти само с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“. Роден е в 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград).

•         Св. Софроний Врачански български епископ и народен будителРоден:1739 Котел, днес България   •         Поп Стойко Владиславов (роден, както сам посочва в „Житието“ през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарский в 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770–1775). През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний.

Петър Берон (просветител) български учен Всеки народ има в своята история светли имена на големи люде, които са оставили значима диря чрез своите дела. Такова име в българската история без съмнение е Петър х.Берович, запазил се в съзнанието на българина като д-р Петър Берон, който със своята малка книжица „Буквар с различни поучения" постави темелите на новобългарското образование. Годината на издаването е 1824, като още на титулната страница авторът съобщава, че този „Букваръ" е за „болгарските училища", който преди Освобождението през 1878 г. е преиздаван седем пъти, а след него до наши дни още четири пъти - през 1939, 1942, 1949 и 1964 г. В обем само от 140 страници и в малък формат авторът като че ли е събрал цялата вселена, като е подредил в него основни знания за езика, молитви на черковнославянски език, нравствени поучения, умни и добри съвети, басни, различни истории, физически сказания, аритметически знания. Роден:ок. 1795 Котел, България Починал:21 март 1871 край Крайова, РумънияПетър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.   •         Роден около 1795 г. (според други източници — през 1799 или 1800 г.) в Котел, той живее в Брашов за известно време.   •         През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, наречен така заради изобразения на корицата делфин. Това е първият български буквар и е издаден от Берон в Букурещ.   •         Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина.   •         Петър Берон е убит на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова.

Неофит Рилски е български монах, учител и художник. Роден е през 1793 в Банско, според други сведения през 1790 в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Неофит Рилски работи като учител на различни места в България. Васил Априлов го избира за пръв уредник на първото Габровсковзаимно училище и е изпратен в Букурещ да изучи взаимоучителният метод. Учителства в Стара Загора, Габрово, Копривщица и Казанлък. През 1835 г. издава „Болгарска граматика“ и „Таблици взаимоучителни“, а през 1852 г. — „Словар греко-славянский“. През 1836 създава първия български глобус. Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.

Васил .

Роден:	21 юли 1789 Габрово, днес България
Починал:	2 октомври 1847 между Букурещ и Галац, днес Румъния

Евстатиев Априлов

е български просветен деец и книжовник.

Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса.Гърчеел се е. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи" и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. той отваря първото класно училище в България с помощ от Николай Палаузов Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение книгa денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, първата в България. Погребан е в Галац, днес Румъния.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес..

 Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Родена в Плевен. Получила образованието си при известните възрожденски учители Райно Попович и Ботьо Петков. През 1840 г. открила в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище. Завършилите у-щето девойки ставали учителки или откривали нови взаимни у-ща в др. градове в България.