|
Мама! Свята дума, която извира от сърцето на всеки човек! Две срички само, а колко обич, колко вяра и скрити надежди се крият в нея! С мама свързваме всичко най-мило, най-близко, най-съкровено!
Ако има китка на света да побира пролетта,
с клонките зелени и цветята,с песните на птиците в гората,
ей ,такава китка, ако има нея бих ти подарила, моя майчице любима!
Честит празник, мамо!
Честит 8 март!
МАМО
Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден ,от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.
Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.
Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .
Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.
А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък .
Петя Йорданова
МАМА
Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.
Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе.
Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма
и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира,
и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща
и погалва косата ми
с уморена ръка...
Когато порасна ,
ще направя така,
че тя да не работи
през целия ден...
или нека работи,
но нещо при мен!
Валери Петров
Празник има мама
Светъл ден пристига тука,
тихо на вратата чука:
Ставайте, деца,
с весели сърца,
срещайте вестта голяма -
празник има мама.
С топла ласка я дарете,
накичете я със цвете.
Ставайте, деца,
с весели сърца,
срещайте вестта голяма -
празник има мама.
Тя за вас до късно тича,
тя ви истински обича.
Ставайте, деца,
с весели сърца,
срещайте вестта голяма -
празник има мама.
Слав Хр. Караславов
МАМА
Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото , най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме !
Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само :
"Мамо мила,скъпа моя мамо !"
Дора Габе
До твоето сърце
До твоето сърце голямо
живея,
расна всеки ден.
С поклон благодаря ти,мамо,
и с лик,от тебе озарен.
Опора ми е твойто рамо
при всяка
радост или жал.
С любов благодаря ти,мамо,
и с взор,за тебе засиял.
Дори в усмивката ти само
усещам
ласка на крило.
С цветя благодаря ти,мамо,
пред тебе в почит свел чело.
В сърцето си,от радост нямо,
аз твойте
нежни песни скрих.
Благодаря ти,мила мамо,
с поклон,с любов,с цветя и стих!
Николай Зидаров
НА МАМА
Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и да израсна и сполуча
всеки ден прилежно да се уча!
Майко моя,нежна моя мила,
дето си ме,майчице,родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная,мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя,майчице любима!
Атанас Душков
ПИСМО ДО МАМА
Павел Матев
Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.
Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”
Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.
Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Майка ми
/Иван Вазов/
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
На мама
Днес пак цветя ти подарявам,
сърдечно ти благодаря
и колко малко е,признавам
каквото и да ти даря.
Безкрайна топлина намирам
във твойте искрени очи.
Надеждата във тях намирам
всред сноп от слънчеви лъчи.
Но зная,че безсънни нощи
за мене плакала си ти.
Дори да се преструваш още
във тебе болката тупти.
Аз виждам черен отпечатък
от мен на твоето лице.
Отнех без жал живота кратък.
Пожертвах твоето сърце.
За мен безценни са,не струват
и най-високата цена
сълзите ти,не се купуват,
не се купува младостта.
Затуй пред теб сега заставам
и моля те да ми простиш.
Аз неведнъж сгреших,признавам,
но ти от обич ме търпиш.
На тебе този ден е,мамо,
но твои са и всички дни!
Едничко нещо искам само –
до мен да бъдеш вечно ти!
Тъй,сгушена до твойто рамо
дъждът в очите ми вали.
Щом ти си здрава,никой,мамо
не може да ни раздели!
Мила моя
Мария Павлова
Мила моя, нежна дъщеричке,
моя малка, палава звездичке,
как усмихната света приемаш,
с пълни шепи даваш, вземаш.
Ти сега си още много малка,
спускаш се по звездната пързалка
и усещаш мойта тиха обич,
колкото и да съм с тебе строга.
Само че нещата стават сложни
и да се объркаш после можеш,
затова ти запомни, детенце -
нищо не е по-велико от едно листенце.
Таз Земя е наша кратка гара,
а се гоним в луда надпревара.
Ти недей наникъде да тичаш,
важното е да се учиш да обичаш.
Важното е ти човек да станеш,
пък човекът чувства болки, рани.
Но умее и да побере небето,
ако съхрани в душата си детето.
Искам да си горда, силна, смела,
от корена езически нектар поела,
ала, мое слънчице, дете красиво,
добротата, мисля, най ще ти отива
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"
Мила мамо,
благодаря ти за грижите, които си положила,
за тревогите и мислите, обзели твоя ден.
За обичта и чувствата, които ти си вложила,
за нежноста, за всеки миг прекаран с мен.
Благодаря ти за нощите безсънни над леглото ми,
за всяка песен, изпята с трепет нов.
Благодаря ти, майко, обсипала живота ми
с надежда, вяра и майчина любов.
И ето, днес, година изнизва се от календара,
пораснала е вече твойта малка дащеря.
Казват, времето било като запалена цигара,
вчера бях момиче, а днес превърнах се в жена.
На своя празник, ще празнувам мамо,
напук на годините оставащи след себе си следа.
И нищо, че пораснах и вече съм голяма -
за теб ще си остана твойта малка дъщеря.
|
3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година ! 
