3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година !

Източноправославните християни празнуват Сирни заговезни винаги в неделя, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Месни заговезни е църковен празник. Името на празника идва от това, че се заговява с месни ястия. Думата „говея” означава „постя”, „въздържам се”. От този ден до Великден са забранени месото и месните продукти.

Сирна неделя или Сирница е цялата седмица между Месните и Сирните Заговезни. В Бургаско и Хасковско има интересен обичай, наречен Гора. В сряда, петък и неделя момите се събират в тъмни зори на някоя поляна и обърнати на изток, пеят любовни песни, които не се изпълняват при друг случай. По-късно идват и момците и заедно играят хоро, наречено Гора – както обичая. Привечер на Сирни заговезни идват и стари, и млади; всички играят и пеят, за да има здраве и плодородие, призовават гората да започне да се разлиства.

В Западна България през Сирница връзват люлки и се люлеят „за здраве”. Участници са най-вече младите, които си припяват кой момък коя мома ще вземе. По време на люлките момите устройват интересна игра. Разделят се на две групи, които представляват дома на момата и дома на момъка. От всяка група избират по една мома и между тях и двете „къщи” се провежда диалог под формата на песен, с който се иска мома за женене.

С празника Сирни Заговезни се поставя началото на най-продължителния пост в годината – Великденският. По време на Великите пости не се играе хоро, прекъсват се и сватбите.

Целият ден е отдаден на забавления. Палят се и се прескачат огньове, устройват се кукерски шествия. Трапезата на Сирни Заговезни включва баница, питка, млин със сирене, яйца, бяла халва с ядки, риба. Вечерта на празника, при родителите, се събират семействата на техните синове, дъщери и внуци, за да заговяват с млечни храни. От този ден до Великден млякото и всички млечни продукти са забранени.

Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – всички целуват ръка и изричат думите: “Прощавай, мале, тате...”. “Простено да ти е. Господ да те прощава” е задължителният отговор.

Веселието и оживлението по време на вечерята нараства, когато дойде ред на обичая Хамкане. На края на конец, окачен на тавана или дълъг прът, се връзва сварено обелено яйце, халва или въглен. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата (главно децата) се опитват да уловят окаченото с уста. Когато децата се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца. Според това как гори, се гадае за здраве, дълъг живот или близка смърт.

Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните). Тя изплува отгоре. В съда възрастните пускат пари, а децата трябва да ги извадят с уста, без да си помагат с ръце. Около кръста на децата се връзват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.