СКИ СКОК
Ски скокът се осъществява на специално конструирана и построена за целта ски шанца, състояща се от три части - рампа за отскок, рампа за приземяване и поле за спиране. Ски скокът изисква усъвършенстване на фина техника, перфектно усещане за време и не на последно място смелост от практикуващите го хора. Състезателите се стремят да достигнат възможно най-дълъг скок по най-добрия начин, за което се поставя стилова оценка (поставя се от 5 оценители, като максималната оценка е 20). Ските са по-широки и по-дълги от стандартните, а ски автоматът закрепва само върха на ски обувката за да може да бъде постигната максимално стабилна и аеродинамична стойка при полета. Ски облеклото е със специална обтекаема консрукция и материал.
Нормална шанца
Два състезателни кръга се провеждат на 90 метрова шанца, като за краен резултат се вземат дължините и на двата скока и се прибавя стилова оценка.
Голяма шанца
Два състезателни кръга се провеждат на 120 метрова шанца, като за краен резултат се вземат дължините и на двата скока и се прибавя стилова оценка.
Отборни състезания
Резултатите от отборните състезания се получават като се събират резултатите на всяка четворка състезатели от два състезателни кръга. Тези състезания обикновено се правят на големите шанци.
Ски полет
В момента съществуват пет шанци за ски полети, където състезателите изпълняват полети около 200 метра.

СКИ БЯГАНЕ
Историята на ски бягането датира от преди повече от 5000 години. Смята се, че родината на този спорт е Норвегия, откъдето корените му се разпространяват до Скандинавия и Русия. Появила се необходимостта от употребата и изработката на съоръжения, които да улеснят придвижването на големи разстояния през дългите и тежки снежни зими. По тези земи ските се налагат като най-добрия начин за придвижване в дълбокия сняг. Отначало ските били много по-къси, много по-широки от днешните и със слабо извити върхове. Долната им повърхност била покрита с еленова кожа, за улеснение при изкачване. По-късно от едната ска била махната кожата и се подобрила плъзгаимостта й, а другата се използвала за оттласкване.
Решаващ фактор в историческото развитие на ските е използването им за спортна дейност, което започва от 1843г. с провеждането на първите ски състезания в гр. Тромзьо (Норвегия). Това първо състезание по ски бягане било проведено на 5 км. На него победител излязъл Лапонец с време 29 мин. Ски бягането е най-ранната ски дисциплина и от гледна точка на участие, най-популярната от северните ски спортове, които се наричат така, тъй като произхождат от Северна Европа (подобно на алпийските, чието име идва от Алпите).
Северните дисциплини успяват да се популяризират много преди алпийския си колега. Състезанията Huseby са били поведени за първи път през 1879 г., а прочутият Holmenkollen през 1892. Комбинираната северна дисциплина – скок и ски бягане – се смята за първата в спорта. По-късно, през 1900 в Holmenkollen е било проведено първото състезание по ски бягане на разстояние 30 км.
През 1924 г. се организира VIII международен конгрес по ски в Шамони (Франция). На този конгрес се изгражда ФИС (Международната федерация по ски). На същото място през същата година се провеждат и Първите зимни олимпийски игри, програмата на които включва ски скок, ски бягане на 18 и 50 км. и северна комбинация.
През 1982 - по време на първото официално състезание на FIS за Световна купа – Бил Кох от САЩ успява да въведе “скейтинг” техниката (или “свободен стил”, обратно на “класическото” пързаляне). Свободният стил дотогава е бил използван за изминаване на дълги разстояния, най-вече в Скандинавия: - едната ска върви по следата, докато другата се отблъсква и така набира скорост. В крайна сметка този стил се оказва по-бърз от “класическата” техника и постепенно се налага.
Дълги години в ски бягането е съществувала една единствена техника: класически стил “диагонално приплъзване”, когато двете ски остават в обработени следи. Скиорите използват вакси за “задържане” и “пързаляне” на всяка ска; ваксата за “задържане” помага на скиора да се пързаля стабилно нагоре по наклона, докато ваксата за “пързаляне” – да усилва скоростта си надолу по наклона, по равен терен и по хълмист терен, да има по добра плъзгаемост на ските.
В програмата на IX ЗОИ в Инсбрук през 1964 г. са включени и състезания по ски бягане за жени на 5 км. На тази олимпиада има и българско участие. На 5км. Кръстана Стоева заема 13 място, а Надежда Василева – 21 място Щафетата 3х5км. К. Стоева, Н. Василева и Р. Димова се класират на 5 място.
През 1980 г. на ЗОИ в Лейк Плесид състезателят по ски бягане Иван Лебанов печели бронзов медал в бягането на 30 км. за мъже.

Ски бягането днес
Най-важните серии от състезания по ски бягане са съсредоточени в кръговете за Световната купа на ФИС – включва 12 до 16 индивидуални състезания и 6 до 8 щафетни състезания. На всяко състезание обикновено участие вземат повече от 90 жени и 100 мъже. Освен Световната купа, други важни състезания са Континенталната купа, ФИС ниво, Юношески и Национални първенства, както и масови състезания на дълги разстояния – ФИС маратони.

Серията от FIS състезания за Световна купа, Северните Световни FIS първенства и Зимните Олимпийски игри формират общо дванадесет състезания по ски бягане.
А. Жените се състезават в дисциплините спринт, отборен спринт, 10 км. индивидуален старт, двойно преследване на 15 км (7,5км.кл.ст. + 7,5км.св.ст.), на 30 км. масов старт и щафета 4х5 км.
Б. Мъжете се състезават на спринт, отборен спринт, 15 км индивидуален старт, двойно преследване на 30 км (15км.кл.ст. + 15км.св.ст.), на 50 км масов старт и щафета 4х10 км.
Масов старт
Състезателите са подредени по “метод на стрелките”, като стартовите линии се поставят под ъгъл и всеки състезател е отделен с определено разстояние. Състезателят с най-малко точки и лидер за Световната купа има най-изгодна стартова позиция, след него е следващият и т. н. Всички стартират едновременно. Първият финиширал печели състезанието.
Интервален старт
Състезателят трябва да стои зад стартовата линия и да остане неподвижен докато не получи сигнал за старт. Щеките са поставени пред стартовата линия / или стартовата врата. Състезателите стартират на интервали от 30 до 15 секунди, в зависимост от състезанието. 10 секунди преди старта стартерът предупреждава всеки състезател с команда “Внимание!”, 5 секунди преди старта започва да брой: “5-4-3-2-1”, след което дава стартова команда “Старт!” Състезателят с най-малко бегово време се класира първи.
Щафета
Щафетните състезания имат същата организация, като останалите масови стартове.
Щафета - отбор от четирима състезатели, 4 (четири) поста използват различни цветове стартови номера. Първите два поста бягат класически стил, останалите два свободен стил. Всеки пост пробягва определеното за възрастовата група разстояние и предава на следващия пост, като пристигащия състезател трябва да тупне с ръка следващия състезател, докато и двамата са в зоната за смяна на щафетата.Общото време на щафетния отбор е времето, което минава от старта до момента, в който последният състезател на отбора пресече финалната линия. Редът, в който състезателите завършат последния пост на щафетата, определя крайното класиране.
Спринтове
Спринтовите състезания започват с индивидуална квалификация на състезателите, които стартират на интервали от 15 секунди. Първите 16 състезатели преминават към следващата част от състезанието, разделени по 4 (четирима) в серия, като стартират с масов старт. Двамата най-бързи от всеки четвърт-финал продължават да се състезават в два полу-финални кръга от по четирима състезатели. На финала участват четирима състезатели (първите двама от всеки полу-финал).
Отборен спринт
Състезание, което се провежда като щафетата, но с двама състезатели, които пробягват от 3 до 6 обиколки всеки. Тези състезания се състоят от полу-финални и финални кръгове. В полу-финалния кръг се съревновават 10 или повече отбора, съставени от по двама състезателя (А и Б), които си предават щафетата три пъти (А, Б, А, Б, А, Б).
Петте най-добри отбора се квалифицират за финал.
Преследване
Преследването започва с масов старт и включва и двете техники в едно и също състезание по ски бягане (класически и свободен стил). В зоната на старт/финала има изградени “боксове”, в които състезателите са оставили ски екипировката си за свободен стил. След като пробягат класическото разстояние, състезателите сменят екипировката си за свободен стил. Допускат се състезатели да влизат в “бокса” до 3 минути след преминаване на първия състезател през “бокса”. Всички останали след 3-те минути не пробягват свободната дистанция.
 

Източници: www.xtdev.com