3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година !

Баба Марта е един от най-почитаните български обичай, запазил се от древноста до наши дни. На 1 Март всеки подарява на близките си специален амулет наречен мартеница, които ще го дарява със здраве и сила през следващата година.

Март. Названието "Март" идва от латинското "Мартиус" т.е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали "брезен" - "брезите лист и мъзга пущат".

В тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето топло и хубаво. В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Найният двойнствен образ - ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време - пак женското, но стихийното начало. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Тя се сваля чак когато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодородно дърво. Слага се под камък и след девет дни се гадае по нея.

ГАДАЕНЕ ПО МАРТЕНИЦА

Ако под камъка има мравки - годината ще бъде богата; ако има едри буболечки - ще има голям приплод от едър рогат добитък; ако има червеи - ще се въдят много коне. В някои краища я вързват на плодоносно дръвче или я хвърлят в река за да им върви по вода.За да разберат каква ще е годината им хората са си намисляли един ден от 01 до 22 Март и по него гадаели.Ако денят е слънчев - годината ще е успешна. Ако вали или времето е лошо - ще има трудности.

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на който се нарича отделен ден).

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

Някъде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".