Опознаването на родината ни е един непресъхващ извор за родолюбиво възпитание на народа ни. Да поведем туристическите колони на длъж и шир из нея, да изучаваме забележителностите на близкото и далечното минало, да скланяме глава там, където са загинали борци за народна свобода, това значи да будим сред народа и особено сред младото поколение национална гордост.
Защото България е неподвластна само на словото. Колкото поетите и певците да търсят най-хубавите думи и звуци, най-хубавите краски и сравнения, те не могат да предадат образа на родината ни с пълната му сила и мощ - жив и истински, единствен и насъщ. България е неделима от историята и върховете си. Неделима е от паметниците си и зелените поля, от легендите и преданията, от реките и морето си. Каменна и плодна - отразена в очите на езера и язовири.
Над благодатните земи на Мизия и Тракия са необгледните гори на Родопите, настръхнали мраморни чела на Пирин и исполинската снага на Рила. Отколе с потайните си усои, с вековните си букаци, с канарите и орляците си Балканът за българина е и баща, и майка, свидно гнездо и крепост. Далеч на изток, прегърната от вълните на морето, се таи Странджа, донесла медения звън на чанове и кавали. Сред равнините и златното море на житата искрят пламъчетата на огнени макове, свили китки край гранита на не един паметник.
Красива, но и древна е нашата земя българска. Тя идва от тъмнината на времето и дълбините на историята. Вековете й носят спомени с каменни чукове, със стрели и копия от бронз и желязо, с руини на градове и дворци. Те идват при нас мъдростта на слова, дялани върху камъни и скали, писани върху пергамент и кожа. Вековете разтварят порти, за да надникнем през тях в очарованието на реалността на стенописи и икони, на каменни манастири и гиздави къщи с чардаци и резбовани слънца по таваните.
Тръгнем ли на път из родината ни, ние усещаме топлината на нашата древна и кръстопътна земя, потънала в красота и дълбока житейска мъдрост. И винаги с удивление най-напред разглеждаме тракийските светилища из Родопите, разкопките на античните градове Ескус, Никополис ад Иструм и Нове, възхищаваме се от каменният амфитеатър в Пловдив или от старините в София.
После пътят ни води през 13-вековната история на България, тръгнала от времето, когато са препускали конете на Аспаруховите железни мъже. И тези векове са стигнали до нас не само с каменните основи и зидове, с мраморните колони и капители на дворците и градовете, останали от българските царе. Те ни говорят със силата и мъдростта на славянската писменост на Кирил и Методий. И пред очите ни оживява великолепието, покривало навред земята ни. Чрез него ние не само се гордеем, но и с достойнство носим името българи. Та кое българско сърце няма да се развълнува, когато мине през руините на Плиска и Преслав или когато застане пред скалата, на която каменният конник пробожда с копие лъвът! Кой българин няма да потръпне от гордост, когато почувства материалната и духовната култура, оставила блестящи белези върху възкръсналите руини на възроденият Царевград - Търново!
И тогава пътят ни ще потъне в тъмнината на османското иго, в които блестят Паисиевият огън, осветлил и Банско, където неспокойният монах се е родил, и Котел, където Стойко йерей преписва за първи път "История славянобългарска" и Жеравна, и Тетевен. ОТ тази епоха са светилниците на българското Възраждане и духовно съзиждане на народа ни - манастирите и на първо място от тях Рилският, Троянският и Бачковският.
Много неизлечими белези е оставила българската диря по Стара планина, из Родопите, из Рила и Пирин, където хайдути и четници - юначни мъже български, вървяха под зеленото знаме със страшния надпис "Свобода или смърт" начело с Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и минаваха край Агликина поляна и Мургаш, край Богдан и Вардим. За да дойде времето на Левски с неговата престолнина Ловеч и на Ботев, израснал под хайдушкия Юмрукчал и минал към безсмъртието на Камарата, за да почувстваме огнените мигове на онази велика рожба, откърмена от народа ни - безсмъртния Априлий 1876-та със светите си Оборище, Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица и Брацигово.
И после на Шипка да изтрополи конят на един руски генерал, който да сочи на каменистата земя, да отдаде чест на смаяните защитници на свободата и да рече:
- Братья, ест на земле правда! Руска правда ест! Живите!
И от Шипка, ако тръгнем към Бузлуджа, откъдето тръгва една пътека и тя минава през бурите и пожарите на Септември 1923 г., през Мъглиж, Стара и Нова Загора, Лом, Берковица и Михайловград (Фердинанд). От 1941 до 1944 г. тази огнена диря водеше из дебрите на нашите планини, по долини и чукари, където блестят имената на Добринище, на кървавата Въча, на легендарното Жерково, на Осеникова поляна, Тасладжа, Тузлата, Слишовска могила и Жабокрек. До победния ден на Свободата.
Пряката цел на движението за посещение на 100-те национални туристически обекта е туристите да се запознаят организирано, задълбочено и последователно с най-хубавите и най-свидните на всяко българско сърце кътове: планински върхове, исторически обекти, музеи, паметници. Но крайните цели на движението са далеч по-обширни: чрез обхождане на 100-те бисера на българската земя да се почувства величието на България - ненагледната й хубост, богатството на историята й.
Стоте национални туристически обекта
Исторически музей -
Варна. Съхранява най-старото златно съкровище в света
- Банско — Велянова къща, Музей „Неофит Рилски“, Музей „Никола Вапцаров“, постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“, църква „Света Троица“.
- Пирин — Връх Вихрен.
- Добърско — Черква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.
- Мелник — Исторически музей, Кордопулова къща, Роженски манастир „Рождество богородично“.
- Петрич — село Рупите, храм-паметник „Света Петка Българска“, Самуилова крепост.
- Малко Търново — Историческа местност „Петрова нива“, Исторически музей.
- Несебър — Архитектурно-исторически резерват, Археологически музей.
- Созопол — Археологически музей.
- Варна — Регионален исторически музей - Варна и Военно-морски музей.
- Девня — Музей на мозайките.
- Велико Търново — Архитектурно-исторически резерват „Царевец“, Регионален исторически музей. Арбанаси - архитектурен резерват.
- Свищов — Къща-музей „Алеко Константинов“.
- Видин — Музей-крепост „Баба Вида“.
- Рабиша - пещера Магурата.
- Белоградчишки скали и крепост.
- Враца — Пещера Леденика, Регионален исторически музей.
- Околчица — лобното място на Христо Ботев.
- Козлодуй — Национален музей-параход „Радецки“, паметник на Христо Ботев и неговата чета.
- Габрово — Етнографски музей на открито „Етъра“.
- Боженци — Архитектурно-исторически резерват.
- Трявна — Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство.
- Дряново — Дряновски манастир, Музей „Кольо Фичето“, пещера „Бачо Киро“
- Добрич — Дом-паметник „Йордан Йовков“.
- Балчик — Архитектурно-парков комплекс „Двореца“; Каварна — Археологически резерват „Калиакра“.
- Кърджали — Перперикон, Регионален исторически музей.
- Кюстендил — Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“, Къща-музей „Димитър Пешев“.
- Връх Руен.
- Рилски манастир.
- Хижа „Скакавица“ и Седемте рилски езера.
- Ловеч — Етнографски музей, Къкринско ханче, Музей „Васил Левски“.
- Черни Осъм — Природонаучен музей, Троянски манастир „Успение Богородично“.
- Тетевен — Исторически музей.
- Пещера Съева дупка
- Берковица — връх Ком, Етнографски музей.
- Пазарджик — Катедрална църква Света Богородица, Къща-музей „Станислав Доспевски“, Регионален исторически музей.
- Панагюрище — Историческа местност „Оборище“, Къща-музей „Райна Княгиня“.
- Пещера — пещера „Снежанка“.
- Батак — Исторически музей.
- Трън — Трънското ждрело на река Ерма.
- Плевен — Мавзолей-параклис „Свети Георги Победоносец“, Панорама „Плевенска епопея“, Регионален исторически музей.
- Пловдив — Античен театър, Архитектурно-исторически резерват „Старият Пловдив“, Етнографски музей, Исторически музей, Черква „Свети Свети Константин и Елена“.
- Перущица — Исторически музей.
- Сопот — Метох „Въведение Богородично“, Къща-музей „Иван Вазов“.
- Карлово — Национален музей „Васил Левски“.
- Калофер — Национален музей "Христо Ботев".
- Връх Ботев.
- Бачковски манастир.
- Разград — Археологически резерват „Абритус“.
- Исперих — Исторически музей, Исторически-археологически музей „Сборяново“, Тракийска царска гробница, Тракийски град Хелис, Демир баба теке — село Свещари.
- Русе — Къща-музей „Захари Стоянов“, Пантеонът.
- Силистра — Исторически музей, крепост „Меджиди табия“.
- Сребърна — Биосферен резерват Сребърна.
- Тутракан — Военно гробище, Музей на Дунавския риболов и лодкарство.
- Сливен — Къща-музей „Хаджи Димитър“, Национален музей на текстилната индустрия.
- Природен парк „Сините камъни“, хижа „Карандила“.
- Котел — Пантеон на Георги Стойков Раковски и Музей на котленските възрожденци, Природонаучен музей.
- Жеравна — Архитектурно-исторически резерват, Къща-музей „Йордан Йовков“.
- София — Национален исторически музей.
- София — Храм-паметник „Свети Александър Невски“ с криптата.
- София — Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод.
- София — Национален дворец на културата.
- София — Национална художествена галерия.
- София — Етнографски институт с музей при БАН.
- София — Национален музей "Земята и хората".
- София — Национален природонаучен музей при БАН.
- София — Музей на историята на физическата култура и спорта в Национален стадион "Васил Левски".
- Старосел — Тракийски храмов комплекс.
- София — Национален археологически институт с музей
- София — Зоологическа градина.
- София — Национален музей „Боянска черква“.
- София — Храм Света София (София).
- София — Софийска синагога и исторически музей към нея.
- Димитровград — Исторически музей, Дом-музей „Пеньо Пенев“.
- Витоша — Черни връх.
- Копривщица — Архитектурно-исторически резерват.
- Същинска Средна гора — връх Богдан.
- Клисура — Исторически музей.
- Осеновлаг — Манастир „Седемте престола“.
- Самоков — Исторически музей, Девически манастир „Покров Богородичен“.
- Рила — връх Мусала.
- Ботевград - Часовниковата кула.
-
Скравена, Манастир „Свети Николай“,
3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година ! 
