|
Както реката започва от своя извор, така и знанията за миналото се основават на извори/ източници/. Това са всички запазени следи от живота на хората в миналото.
Тайните на миналото разгадават историците и археолозите. Историята се превръща в наука за миналото, когато започнала не само да записва събитието/ какво е станало/., кога е ставало, но ида отговаря на още един важен въпрос: защо е станало.Така можели да бъдат разбрани причините и последиците на събитията. Началото на историята било поставено преди около 2 500 год. в древна Гърция. Първият историк на древна Гърция и на цялата европейска цивилизация е Херодот, затова е наречен "Баща на историята".
Археолозите са учени, които правят разкопки и изучават следите от миналото.
Археолози по време на работа.
Те разделят мястото на квадрати и внимателно пресяват пръстта, за да открият и най-дребните останки.
Изворите на знания за миналото са: предметни и писмени.
Чрез археологическите разкопки учените откриват следи от човешки живот отпреди хиляди години. Сред най-важните предметни следи за живота на хората са сечивата, останките от жилища , керамиката, накити, монети.
В най-старо време със сечива, изработени от камък и животински кости, ловците убивали диви животни.Така те си набавяли месо, кожа, от която ушивали дрехи.
Керамиката е като азбука за археолозите: по нейния вид и изработка, те разгадават начина на живот на хората преди хиляди години. По формата, украсата, вида на керамичните съдове археолозите определят за какво са слежили и кога са направени. Глинените фигурки та хора и животни са иизвор на знания за вярванията на хората.
Останки от древния тракийски град Кабиле, намиращ се на 7 км от Ямбол.
Останките от жилища, обществени сгради, кули и крепости свидетелстват за живота на нашите предци.
Когато преди около 5 хилядолетия хората открили писмеността, започнали да записват важните събития, съставяли дневници и закони, пишели писма и ръкописни книги за прослава на царете си. Най- напред пишели върху камък, глинени плочки, папирус/ изработва се от растение с такова име в древния Египет/ или пергамент/ обработена животинска коже служеща за писане/, а по-късно и върху хартия. Всички писмени източници, независимо върху какъв материал са написани- камък, кожа или хартия, са писмени исторически източници.
Надпис на древна каменна колона в Преслав
Папирус
"История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски.
Първият Софрониев препис (Котел, 1765 г.)
Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София
Част от изворите за миналото се съхраняват и проучват в музеи и библиотеки. Следите от миналото са културно наследство, с което всяко общество се гордее и грижливо опазва.
|