|
|
 Под прозореца на моята стая опират върховете си две дървета. Кой знае коя добра човешка ръка , преди много години, ги беше засадила?!
Те приютяваха в гъстите си клони много птички, а възрастните хора от блока си почиваха на сянка през горещите летни дни.
Една вечер , заспивайки, чух дърветата да си шепнат нещо.Нали знаете, че всички растения са живи като нас, човеците? Дърветата споделяха своите тайни мечти. По-високото дърво каза, че иска винаги хората да са добри, да са здрави, да бъдат безсмъртни.По-малкият му приятел му прошепна, че отдавна си мечтае да стане човек-добър, умен, интелигентен. Мечтае си да може да ходи, да посети много места и да види много нови неща. Дървото съжаляваше, че стои на едно място и кръгозорът му е толкова ограничен. И така моите приятели продължиха да си шушнат, а аз неусетно заспах...
Каква беше моята изненада, когато на другия ден, връщайки се от училище, видях, че лоши хора режат малкото. Горкото, така искаше да пътешества! Затичах се, видях как моят зеленоок приятел, дръвчето, сякаш ми маха за сбогом с отрязаните си клони.
И сега, доста време след това, се събуждам нощем, сякаш чувам плача му.. .
|
3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година ! 
