БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ

Малко са местата в света, където на толкова малка територия се разстилат с подобна пищност и разнообразие подаръците на природата
 

Повече от половината от територията на България е хълмиста или планинска. Планините в България са изключително разнообразни. Ако им липсва нещо, то това са само “космическите” височини и вечните снегове и ледове. Малки и големи, голи и обрасли, заоблени и стръмни, ниски и високи, скалисти и откровено алпийски - всички те са достъпни през 4-те годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм.
Географската наука посочва 37 планини на територията на България, като 36 от тях са в южната част на страната. 
Планината представлява добре обособено възвишение с голяма площ и надморска височина над 600 м. Това се приема за долна граница - горната граница е 8864 м, височината на вр. Еверест, най-високият връх на Земята.

Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила, Мусала̀, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров.

Рила е най-високата планина в България и на целия Балкански полуостров. В европейската “класация” заема престижното 5-то място, като пред нея са: Кавказ (връх Елбрус - 5642 м), Алпите (връх Монблан - 4807 м), Сиера Невада (връх Муласен - 3482 м), Пиренеите (връх Ането - 3404 м)Тя е средищна планина за полуострова и негов главен орографски и хидрографски възел. Съставна част е от Рило-Родопския масив и заема неговия северозападен край. От планината извират реките Искър, Марица и Места. Те  събират бистрите и студени води на много красиви високопланински езера.
Най-старото име на планината е Доункас, дадено и от траките. Означава място с много вода. Тракийско е и другото и име - Роула, което славяните видоизменят на Рила. То също е свързано с многоводието на планината (означава “водна планина”).

Рила планина e най-големият национален парк в България
Склоновете на планината са покрити с гъсти иглолистни гори. над тях се ширят естествени пасища и ливади.
Най-висок е Източният дял на Рила планина. Там се извисява първенецът на Балканския полуостров връх Мусала (2925 м), мусаленските езера и ски курорта Боровец. Централната част е богата на ледникови езера: Рибни, Джермански, Манастирски. В Северозападна Рила се намират са най-известните и най-големите на Балканския полуостров езера – Седемте Рилски езера и връх Мальовица (2730 м). Югозападната част включва най-старият резерват у нас Парангалица. Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей - Самоков.
Рила е любимо място за отдих и туризъм.В нея се намира известният зимен курорт Боровец.Истинското очарование на Боровец може да се види и почувства през зимата. Тогава хармонията с природата е пълна. Отличните възможности за зимни спортове и най-вече за ски, привличат хиляди почитатели на планината от България и от чужбина. На тяхно разположение са над 45 км разнообразни по трудност ски-писти, групирани в 3 района: Ситняково-Мартинови бараки - 8 писти, Маркуджик - 4 писти и Ястребец - 3 писти. Пистите “Ястребец” са най-класни и на тях се провеждат всички по-значими ски-състезания в курорта. Тук гастролира и “белият цирк” - кръгове от Световната купа по ски-алпийски дисциплини. Оттук тръгна и българската легенда в белия спорт - алпиецът Петър Попангелов, който от своя страна допринесе много за международното признание на Боровец. /снимки от Боровец http://www.pbase.com/ngruev/borovets

На юг от Рила се намира  една от най-красивите български планини- Пирин. Красотата си Пирин дължи на продължителната ледникова дейност, създала причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, обширните ледникови долини и дълбоки циркуси, повечето украсени с кристално чисти езера. Пирин е обявена за Национален парк, а през 1983 година Национален парк "Пирин" е признат за част от световното природно наследство и включен в списъка на Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство. Пирин е планина в България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914 м.). Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Българите традиционно смятат, че името на Пирин идва от това на славянския бог Перун – повелителят на гръмотевиците

Пирин е извънредно богат на растения и  животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения. Много са растенията, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много ог тези растения са редки и защитени, но най-вече познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен



Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесничея Байкушев. Смята се, че тя на възраст над 1300 г., а приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.
Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар
За защита на това богатство  през 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.



Стара планина е граница между Северна и Южна България. Именно Стара планина, най-дългата и най-голяма по площ, известна още и като Балкана, е дала името на нашия Балкански полуостров.

Стара планина се простира от долината на река Тимок до бреговете на Черно море.Стара планина се простира по цялата дължина на България и разделя страната на Северна и Южна България. 
Балканът е гръбнакът на България. През 9 век хан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход,  в черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред. В Балкана се състои и друго велико сражение - битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.
 

Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м). 

  Билото й е низ от заоблени  върхове, покрити с храсти и тучни пасища.
От Стара планина водят началото си реките Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Камчия, Тунджа и др.

Най-обширната планина у нас е Родопи.
 

Западни Родопи , язовир "Голям Беглик"


Есен в Родопите

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.

 

Западните Родопи са по-големият (8061 кв. км, което е 66% от общата площ), по-високият, по-култивираният и по-посещаваният дял на планината. Тук са най-високите и лични върхове (повече от 10 надвишават 2000 метра), включително и първенецът - Голям Перелик (2191 м). Други по-интересни са Широколъшки Снежник (Карлък - 2188 м), обраслият в непроходима смърчова гора Голям Персенк (2091 м), изключително обгледният Персенк (2074 м), раят на боровинките - Баташки Снежник (2082 м), огромният масив на Сютките - Голяма (2186 м) и Малка (2078 м), красавецът Турлата (1800 м) с остър правилен конус, целият обрасъл в смърч и много други. Тук са едни от най-дълбоките и живописни речни ждрела - Триградското, Буйновското, на река Герзовица, на река Мостова Сушица и др. Тук са скалните феномени Чудните мостове, естествените Чаирски езера и язовирите “Доспат”, “Батак”, “Широка поляна”, “Беглика”, “Тошков чарк” и други, чудесно вписани в околната среда. В Западните Родопи са и невероятните архитектурни резервати - Широка лъка, Ковачевица, Момчиловци, Косово и доста още интересни селища. 


  Пещерата Снежанка край град Пещера