3 " А "клас от ОУ"Любен Каравелов" Ямбол, 2007/2008 година !

Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи. Косата ти е прошарена от среброто на времената, нозете ти са боси, а петите — напукани. Наместо гердан от златици ти носиш една вехта бакърена пара, нанизана на конопена връв, отколе изкопана от разрушена старинна твърдина.

Наместо белези от златни гривни по ръцете ти личат следи от вековни вериги. А над мокрите очи на твоето високо, чело има едно черно кръстче, горено с огън.

Ти си девойка с чисто сърце, ти си майка, която е откърмила милиони синове.

Откога са мокри тия тъмни и дълбоки очи? От оня ли ден, когато ти вървеше през пожълтелите папрати, под кестените на Беласица и бързаше да допреш устни до челата на ослепените Самуилови войници? Мъжественият цар посрещна своите войници и щом съзря скръбната върволица от слепци, люшна се и падна мъртъв на земята. Тогава ли се наляха очите ти? Или в оня ден, когато палачът на Челеби Сюлеймана надигна ятагана, за да отсече главата на светия старец Евтимия, и ръката му остана вкаменена?

Една вечер пропищя куршум в стария Балкан и прониза челото на твоя най-вдъхновен син. Ти дълго стоя наведена над него, опряла ухо до сърцето му. И когато заглъхна последният удар на светата камбана, една сълза излезна от дясното ти око и капна. Беше тъмно. Додето падне, сълзата грейна в нощта като вощеница, запалена от майчина ръка. В тая сълза имаше отблясък от далечни светкавици. В нея трепнаха езиците на ония гибелни огньове, които превърнаха в пепел книгите в библиотеката на „Свети Петър и Павел“. В тези сълзи имаше светлина от кандилото на атонския монах, искри от кладата на Петлешкова и разбунтуваните средногорски села.

Колко пъти съм те срещал по нивите! Ти спохождаш орачите. Милваш с длан потните чела на вол овците, които затъват до колене в чернозема на Тракия и пъшкат над Дунавската равнина. Ти стриваш в шепата си първия узрял житен клас и хвърляш зърното на Божите птички. Ти береш цвете в момините градинки, за да накитиш житните купни. Когато вълкът грабне майката овца — ти кърмиш сиротното агънце и му нижеш гердан от мънистени зърна. А когато птичето падне от гнездото, грабнато от вятъра, намокрено от хладния нощен дъжд, ти го прибираш в пазвата си, за да го затоплиш до сърцето си.

Аз чувам как тупти твоето топло сърце в тъжните народни песни. Песен на чучулига, която трепти при залез, песен на кавал, който гука по седенките, е твоят глас.

Ти ме научи да спя на голата земя по стърнищата. Твоята пръст е раждала хляба на моите деди. Ти ме научи да квася в студения кладенец коравия залък на нашето време, за да омекне.

В твоите влажни недра спят дълбоко мили покойници. Донякога ти ще поиш със сок корените на младото дърво, което ще полюшва клони над заспалите вечен сън и ще ражда плод за новите поколения.

Земя на българите, Родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава невидима десница.

Ангел Каралийчев

Моя страна, моя България

Където земята е по-стара и от въздуха,
където кръв е текла по-обилно от водата,
а времето извира от един босилек
и слънцето е отворена и бяла книга,
където екавци и якавци са кратни на неделимо цяло,
където мъртвите не умират
и насред Балкана завинаги е стъпил лъв от светлина.

ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

111 хил. кв. км в центъра на Балканския полуостров, южно от Долния Дунав. Четири сезона в равнините и планините на Мизия, Тракия и Македония. Европейският растителен и животински свят на едно място, заедно с българските ендемити. Земя, обработвана още от зората на човешката цивилизация. България - благословена територия между Средиземно море и руските степи, между Алпите и Анадола.

България е държава в Югоизточна Европа, член на Европейския съюз и на НАТО. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров и заема 22% от площта му. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Официалното име на държавата според конституцията ѝ от 1991 г. е Република България.

Националният ни празник е 3 март (Ден на освобождението от османско владичество). Официални държавни празници са още 6 септември - денят на Съединението, 22 септември - денят на Независимостта и 24 май - Денят на българската просвета .

Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

БЯЛО - Чистота, Надежда, Благородство
ЗЕЛЕНО - Свобода, Вяра, Плодородие
ЧЕРВЕНО - Смелост, Любов, Мъжество

Националното знаме е отличителен знак на държавата. То символизира нейния суверенитет. Видът и цветовете на националното знаме на България се определят в Конституцията.

Химн

Химн на Република България е песента "Мила Родино".

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основава на музиката и текста на песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния тект и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
ЧУЙ ХИМНАСЕГА

Мила родино

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Герб

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви Съединението прави силата.

Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Официални празници:

1 Януари Нова Година;

3 Март Ден на Освобождението на България от османско иго;

1 Май Ден на труда;

6 Май Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 Май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 Септември Ден на Съединението на България;

22 Септември Ден на Независимостта на България;

1 Ноември Ден на народните будители;

24 Декември Бъдни вечер;

25 и 26 Декември Коледа, Рождество Христово;

Великден два дни (неделя и понеделник), определят се всяка година.

КОРОНА - Чест, Достойнство, Власт
ЩИТ - Покровителство
ЛЪВ - Величие, Сила, Смелост
ДЪБ - Твърдост, Закрила, Дълголетие
КРЪСТ - Християнска Вяра

Сградата на Президентството

Сградата на Народното събрание

Сградата на Министерския съвет